Резюме:
Преди 2 години:
- Ясер Нищо не съм направил,някой ме е натопил!
-И си мислиш,че ще ти повярвам ли?! Кой друг би ни предал,а кажи Нещастнико!
-По дяволите  аз дори не знам с какво се занимавате!
-Не ми говори така Том знаеш,че съм добър в търсенето.. ще докопам и най-ценните ти неща!
-Не моля те,каквото искаш,но не закачай семейството ми моля те!...(При слугите на Ясер)
-Шефа никога няма да разбере,че ние го издадохме!Ххахах как се хвана,че тъпия Том го е направил!
-Нека да го оставим да си мисли така,а и този Том знае твърде много..
-Спокойно подготвил съм му най-силните ,до годинка, две ще е мъртъв!<Ема Картър>



Ема Джеймс Картър, години 17, ръст 1.70
Кестенява коса и тъмни очи. Бях едно обикновено момиче с разбит живот,разбити мечти...Не бях като другите момичета,за тях важно бе как да хванат някое заблудено богаташче или как да правят живота на по-различните още по-лош. Преминах през Твърде много препятствия на живота.. Но нещо се промени ..Той бе виновен за тази промяна... 

-Глава 1-
Сутринните лъчи огряха лицето ми. Събудих се с усмивка на лицето,което доста рядко се случваше напоследък. След като татко се разболя, усмивката ми изчезна, а от светлинката в очите на майка ми нямаше и следа.Станах и веднага влязох да си взема душ. Боже колко обичах да кисна под топлата вода.Облякох се,взех си раницата и се запътих към стаята на баща ми. Пред вратата стоеше медицинската сестра :
-Добро утро госпожице Картър
-Добро утро,как е татко днес?
-Няма голяма разлика от предишните дни, но сега си почива можете да го видите.
-Благодаря!
Влязох в стаята и лъчите огряваха безжизненото тяло на баща ми. Лежеше там напълно неподвижен. Реших да сменя цветята в стаята с любимите му-орхидеи. Щом осети миризмата на цветята татко веднага отвори очи.
-Хей красавице,как си миличка!
-Татко ,аз съм добре,а ти как си?
-Добре съм мила не се притеснявай за мен.Благодаря ти за орхидеите мила.
-Моля ти се татко,за теб винаги.
-Как е училище Еми?
-Добре е татко,имам хубави оценки.
-А приятелите,те как са имаш ли нови приятели?
-Разбира се,ти не се тревожи за мен,а си почивай! - как можех да му кажа че нямах никого освен 5 момичета,които бяха до мен в училище.Те са най-добрите ми приятелки и само на тях мога да споделя.Как да му кажа,че в училище ме тормозят,защото не съм като тях.. Нее няма да го тревожа,сега важното е той да е добре!



-Глава 2-
Беше мрачен ден..Ема отново се връщаше от училище разплакана!Отново бе слушала твърде дълго обидите!А и момчето по което си падаше и се подигра,само защото не обичаше да слага много грим,да се държи като лицемерна кучка,защото беше добра и прощаваше твърде лесно....

Вървеше,но този път не плачеше!Нима имаше смисъл?!И без това утре пак щеше да бъде същото!Тя просто вървеше по пустите и мрачни улици,а погледа и,той беше празен..Прибра се, но къщата беше празна.Имаше хвърлени и счупени неща по пода,вратата към татко и беше отворена а самия него го нямаше.
-По дяволите какво се е случило,къде са всички!!Извади телефона си и веднага набра майка си:
-Ало мамо, къде сте,къде е ТАТКО!?
Но от другата страна на телефона не се чуваше нищо,освен няколко подсмърчания и въздишки.
-Ема,той..той почина... Недей да идваш аз и помощниците ще се погрижим ,моля те стой там и ме чакай!Моля те!Изведнъж всичко спря!Падащите снежинки на вън,шумът от колите,света бе спрял.

Ема стоеше неподвижно.Сърцето и биеше толкова силно,че случаен минувач от улицата можеше да го чуе.Лицето и почервеня,а очите изгубиха се ,вече и малката надежда я нямаше.Тя легна на земята,обви ръце през краката си и започна да плаче!
...

Ето я... Чуват се само стъпките и в тъмното. Вървеше бавно по малката уличка... Валеше, да, виждаха се снежинките на светлината от уличната лампа. И макар че имаше лампи навсякъде по уличката, светлината беше слаба.Всяка нейна стъпка бе като стон, вик за помощ. Не бързаше за никъде, просто се разхождаше, сякаш не се намираше в града по сред зима, а в някои закътан плаж, недокосван до сега от човека.Затвори очи, представи си това място празно.Все още не можеше да осъзнае какво се бе случило!Вървеше и мислеше  ... 

Беше се съсредоточила в мислите си до толкова, че не забеляза кой вървеше вече до нея.В един момент вдигна впереният си поглед от краката и забеляза няколко момчета.

-Ей Картър какво правиш тук сама, по това време?!
-Кои сте вие,какво искате?
-Хаха дочухме за баща ти ...
-Кои сте вие по дяволите? И не смейте да говорите за баща ми!
-И какво ще ни направиш кукло, ще кажеш на татенцето ли?
АХахха него вече го няма бейби.
-Край,сега вече си мъртъв!Ема се нахвърли на момчето, без да осъзнава с кого си има работа. Но на нея не и пукаше. Ставаше дума за баща и!! Нямаше да остави група идиоти да говорят така за него!Разбира се,тя не осъзнаваше факта,че е сама срещу петима...Ема едвам дишаше!Бе паднала на земята обляна в кръв.Но изведнъж някакво момче се появи.Започна да удря идиотите и да им крещи. Момичето се опита да чуе какво им крещеше, но не успя. За миг тя затвори очи...
>Приятелките<